ПОНАМОКРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМО̀КРЯМ, ‑яш, несв.; понамо̀кря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Намокрям (в 1 знач.) малко. Дъждът беше само понамокрил засъхналите буци от кал, без да ги размекне. А. Гуляшки, МТС, 210. Тие [обущата] бяха смазани и спитени, сухи и окърпени, .. Посчукахме ги оттук-оттам, понамокрихме ги и где са закачили на пръстите ни, где не, .. — излезахме из селото часът къде 11 1/2 по турски вечерта. З. Стоянов, ЗБВ I, 221. Понамокри и на мойта устница. П. Р. Славейков, БП II, 65. понамокрям се, понамокря се страд. и възвр.

ПОНАМО̀КРЯМ СЕ несв.; понамо̀кря се св., непрех. Намокрям се (в 1 знач.) малко. Покривите, листата на дърветата и тревата едвам бяха се понамокрили като от лека роса. Й. Йовков, ЧКГ, 110. — Аз съм магистър по кефалите, .. Ха се смъкна под яза, .. позапретна ръкава на ризата до рамото, колкото да се понамокря, ха захапя половин килце! З.Сребров, Избр. разк., 15. Неговите ботуши запазиха краката му сухи. Ние с Геня малко се понамокрихме. Й. Радичков, НД, 223. Дъждовете се препъват най-напред в Чил тепе. А Говедарника... Той се понамокря само когато завали тихият, кроткият .. дъжд. Н. Хайтов, ШГ, 204-205.