ПОНАМРЪЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМРЪ̀ЩВАМ, ‑аш, несв.; понамръ̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. В съчет. със същ. лице, чело, нос, вежди. Намръщвам малко, леко (лице, чело и под.); понавъсвам, посвъсвам, посмръщвам, поначумервам. Докато Борис разглеждаше стаята стеснително, понамръщил нос от тежката смесена миризма на застоял въздух, тютюнев пушек, газ, черните очи на циганката светеха вперени в него. Д. Талев, ГЧ, 383. Спря се младият Баболев с ръце в джебовете на горната си дреха, понамръщи лице .. — денят беше студен. Д. Талев, ПК [еа].

ПОНАМРЪ̀ЩВАМ СЕ несв.; понамръ̀щя се св., непрех. Намръщвам се малко, леко; понавъсвам се, посвъсвам се, посмръщвам се, поначумервам се. Рафаил отпи от виното, понамръщи се, защото беше свикнал с благородния вкус на Н-ското вино, а това беше заводско. А. Гуляшки, ДМС, 104. Даже се пообърна към мене и в същия миг до носа ми стигна възкиселата миризма на престояло мляко. Понамръщих се. П. Вежинов, ЗНН, 5. Изпи своята чашка наведнъж .. и примляска, като се понамръщи от лютивината на ракията. Д. Ангелов, ЖС, 193. Тя говореше за баща си ту ядно, като се понамръщваше, ту се усмихваше. Кр.Григоров, Р, 118. Гаврил посви вежди, понамръщи се. К. Митев, ПБ, 99. Дядо Моско удари с чашата по масата. — Василке, дай ми едно шишенце ракия. И тъй като тънките вежди на Сарандовица се понамръщиха, дядо Моско завика по-високо: — Стани и самичка ми го донеси, чуваш ли? И аз имам пари! Й. Йовков, Събр. съч. II, 1976 [еа]. ^● Обр. Навън времето се понамръщи.