ПОНАПЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЀРВАМ, ‑аш, несв.; понапѐря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Напервам (в 1-3 знач.) малко, леко или за кратко време. Петелът пак понапери крила, съвзе се.

ПОНАПЀРВАМ СЕ несв.; понапѐря се св., непрех. Напервам се леко, малко или за кратко време. Да завърти някоя и да я накара да му пристане? Коя? Да е барем хубав, .. Няма и дрехи да се постегне, да се понапери. Белким тогава ще подмами някоя. Г. Караславов, Тат, 141. Ехтем ефенди трябваше да пази преди всичко службата си, хляба си, а юзбашията беше изпратен направо от валията .. — Юзбаши ефенди — понапери се башполицът, — аз служа честно и вярно на нашия милостив баща султана. Д. Талев, И, 79.