ПОНАПИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАПЍЧАМ1, ‑аш, несв.; понапека̀, понапечѐш, мин. св. понапѐкох, прич. мин. св. деят. понапѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. Напичам1, изпичам известно, обикн. малко или почти достатъчно количество; поопичам. Понапекох сладки, соленки — дано станат. понапичам се, понапека се страд.
ПОНАПЍЧАМ2, ‑аш, несв.; понапека̀, понапечѐш, мин. св. понапѐкох, прич. мин. св. деят. понапѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. и непрех. Напичам2, нагрявам малко или достатъчно. Костадин вършееше последните кръстци .. Слънцето беше понапекло и във въздуха се усещаше мирис на суха плява и на прах. Ем. Станев, ИК III и IV, 239. — Хайде навън по друмищата! Слънчице да те понапече, дъждец да те ръсне, вятър да те духа! Д. Дамянов, ПИЩ, 29. Божин беше приклекнал до огнището, та си бършеше лицето; и щом се измокряше малката тънка кърпа, понапичаше я на огъня и пак се бършеше. Ил. Волен, ДД, 69. Малката мишка Сивушка бе се покатерила на самия връх на Мечата скала. Искаше ѝ се да понапече гърба си на последните лъчи на залязващото слънце. О. Василев, ДГ, 7. Спят най-вече сутрин, като изгрее слънцето, като понапече. Й. Йовков, АМГ, 143. понапичам се, понапека се страд.
ПОНАПЍЧА МИ несв.; понапечѐ ми св., непрех. Напича ми малко.
ПОНАПЍЧАМ СЕ несв.; понапека̀ се св., непрех. Напичам се малко. Разтворихме раниците, извадихме всичко, каквото имаше вътре, и го поставихме на дърветата, за да се понапече на слънцето. ВН, 1960, бр. 2653, 4. Понапечи са да хванеш лице. П. Р. Славейков, БП II, 66.