ПОНАПЛАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЛА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; понапла̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Наплашвам (в 1 знач.) малко; поизплашвам. — Не всички са като моя майстор Константин — душа човек, българин .. На такива като него ще даваме подкрепа, а другите ще гоним, па ако потрябва — и ще понаплашим. Хр. Бръзицов, НЦ, 57. понаплашвам се, понаплаша се страд.

ПОНАПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; понапла̀ша се св., непрех. Наплашвам се малко. Понаплашиха се много люде в тия тревожни дни, имаше и някои .., които се радваха несдържано при тия страхове и тревоги. Д. Талев, И, 438.