ПОНАПЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЛЍТАМ, ‑аш, несв.; понаплета̀, ‑ѐш, мин. св. понаплѐтох, прич. мин. св. деят. понаплѐл, св., прех. и непрех. Наплитам (в 1-3 знач.) известно количество или в известна степен, донякъде. Бабата беше понаплела дрешки за бебето още преди то да се роди. △ Тази прежда е друга, тя понаплита. понаплитам се, понаплета се страд.