ПОНАПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; понапра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Направям (в 1-5, 12-20 и 24 знач.) малко, недостатъчно или как да е. Баба Вела на отиване се бе наканила да престои повечко, да се полекува, да понаправи някоя баня в града. Кр. Григоров, ПЧ, 7. И майка му се ядосваше, защо е рекла на пустия дъртак да изпъди снахата .. Не че ѝ се свидеше за тях, ами защото си мислеше от Панчовия хак да понаправи още някоя и друга дрешка на голямото си момиче. Т. Влайков, Съч. II, 100. Турските паланки и села по пътя полека привикнаха с туй, че султанът не придиря много на конярите си. За него важеше да си гледат работата .., какво било, че понаправили золум? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 71. Сестра му беше понаправила нещо, но не беше наредено така хубаво, не беше изработено така майсторски. Г. Караславов, С, 20. Обаче това суеверие било тъй силно вкоренено в народа, чтото, кога Тома Ланглад поискал да понаправи едно-друго внътре в тая кула, той никога не можал да найде работници. С. Радулов, ГМП (превод), 125. "Когато идеш край Тунджа, / Тунджа йе вода дълбока; / ти се на края позапри, / та си колата почукай, / почукай и понаправи, / давно нагазат другите". Нар. пес., СбНУ II, 71. понаправям се, понаправя се страд. То всичко е лъжовно на този свет, ами да се понаправи някоя добрина, че като мигне човек — да не му е тежко на душата. Ив. Кирилов, Ж, 66. Дето са сега понаправиха черкви и училища по селата и дето са още правят, за тях той е поучвал сѐ селените да си имат черква и училище. Ил. Блъсков, ЗК, 99.

◊ Понаправям / понаправя главата. Разг. Напивам се малко, леко, слабо; понапивам се. Когато понаправихме малко главите и добихме настроение за мечти и разговори за бъдещето, аз попитах Симчо... А. Гуляшки, ЗР, 108. От кръчмата излезе ухилен Гърдю. Рано беше още, но той беше успял да понаправи главата. Й. Йовков, ЧКГ, 125. Като всеки несвикнал да пие човек, той беше понаправил главата от една-две чаши и езикът му се беше развързал. И. Петров, НЛ, 97. Понаправям си / понаправя си устата за нещо или самост. Намеквам малко, подсещам малко за нещо, което искам от някого. Един неделен ден, подир черква, като си понаправи устата, дядо Хаджи, с някоя и друга чаша пелин, запали чибука, излезе от тях, наметнат с широкия си сукнен кожух. Ил. Блъсков, ПБ, 39.