ПОНАПРЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПРЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; понапрѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понапрѐгнат, св., прех. Напрягам (в 1, 2 и 4 знач.) леко, малко. Нямаше как — Ангел Бонин също реши да понапрегне силите си. Виж, че другите го върнали в престараването си, и после иди, че се оправяй. Б. Глогински, НА, 1964, бр. 4740, 3. — Ще понапрегнем сили и всичко ще тръгне в ред. Д. Кисьов, Щ, 294. Понадуши / ги Мишана, / па доприпка / и се хвана .. Понапрегна / миши сили / и извика: / — Дръжте, мили! Чичо Стоян, ДК, 129. И след малко като понапрегна гласа си, каза ми:"Отмъсти кръв за кръв! — и издъхна!" Ст. Ботьов, К (превод), 193. понапрягам се, понапрегна се страд.

ПОНАПРЯ̀ГАМ СЕ несв.; понапрѐгна се св., непрех. Напрягам се (в 1, 3 и 4 знач.) малко, леко. Радка се суетеше около родилката, която все крещеше и място си не намираше от болки. — Помогни му и ти, помогни му и ти! — думаше ѝ тя. — Понапрегни се! Какво си го оставила да се мъчи само! И. Волен, МДС, 40. Какво им се случва на носачите? Някой път се понапрегне малко повече, скъса се тук нещо, и край. Б. Райнов, ЧЪ, 186. — Момент, още малко да се понапрегна — вдигна нагоре поглед приятелят ни, но по всичко личеше, че той разчита на нас. Цв. Чалъков, ЗИК, 53. Очите им ся отворени все на високото и на извънредното. Те ся понапрегнат, но с голям страх, защото усещат, че не могат скупоса тази работа. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 20.