ПОНАПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понапъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понапъ̀нат, св., прех. Разг. Напъвам малко, леко. Старейшината сложи длан на ухото си, за да покаже, че дори Кракра трябва да понапъне гърдите си, за да надвие шума на водата. А. Дончев, СВС, 124. Остави ме, моля те, да посвиря, стигнем ли "Беглика", ще трябва да си понапъна мозъка, докато раздам заплатите. Сл. Македонски, ЕЗС, 94. понапъвам се, понапъна се страд.

ПОНАПЪ̀ВАМ СЕ несв.; понапъ̀на се св., непрех. Разг. Напъвам се малко, леко. Гороломов приклекна да извади краката си, тъй като бързаше, понапъна се, измести се и наедно със сандъка, който стягаше краката му като с букаи, свлече се и падна на земята. Й. Йовков, ПГ, 158. Кравите се размърдаха неохотно, понапънаха се и колата потегли към съседната улица. П. Здравков, НД, 112. Лежиш си в своята пустиня ..; лежиш си и слушаш тия безброй гласове, отпуснат, престанал да се измъчваш, само от време на време се понапънеш, позавъртиш антената в себе си .., за да уловиш във фокуса ѝ оня глас, който в момента ти трябва. Л. Дилов, МСП, 8-9. — Сега оттук няма вече мърдане. Каквото можах, сторих. Ваш ред е и вие да се понапънете да галванизи‑

рате тая българщина. Цв. Минков, МЗ, 230.