ПОНАПЪЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЪ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; понапъ̀лня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Напълвам (в 1, 2 и 3 знач.) малко, донякъде. Я кума, ти понапълни паницата, че да поприказваме. Ил. Блъсков, СК, 51. Росето се извлече, понапълни снага, израстна като гиздава яребица. К. Петканов, БД, 123. Като отсеят и понапълнят горни нощови, полагат ги отдолу и сеят във втори. Г. С. Раковски, П I, 109. понапълвам се, понапълня се страд.

ПОНАПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; понапъ̀лня се св., непрех. Напълвам се малко, донякъде. Да ти кажа, понапълни ни се и къщата. И от брашънце се намира, и от блажинка, и от вълна. РД, 1950, бр. 170, 2.