ПОНАРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; понара̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, и понараста̀, ‑ѐш, мин. св. понара̀стох, понара̀сте, прич. мин. св. деят. понара̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Нараствам (в 1, 2 и 3 знач.) малко. И макар и да бе доста понарасла, сѐ бе останала малко по-дребничка и по-хилава. Т. Влайков, Съч. II, 242. Той бе понарасъл, измъкнал се бе и станал коджа ергенче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Не трябува да ся чака [за отбиването] да излязат всички зъбета, зачтото то би траяло много време, па освен това то не би понесло и на детето, което като понарасте, не ще има доволна храна. Й. Груев, КН 7 (превод), 103. Тамам понарастоа цвекинята, .. го каниа на сватба кай еден роднина негов. СбНУ XIX, 110.