ПОНАРЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАРЀЖДАМ, ‑аш, несв.; понаредя̀, ‑ѝш, мин. св.- ѝх, св., прех. Нареждам1 (в 1, 4, 8 и 12 знач.) малко или от време на време. Залови се да понареди голямата стая. Мина ѝ през ума да изкара от дрешника новите възглавници и да ги нареди до стената. К. Петканов, ОБ, 230. Спуща се и набързо оправя покривката на масата, чашите, понарежда столовете. Й. Йовков, М, 40. — Лоши години идат, жена — казваше угрижен Милю. — Нашата, тя се видя, барем децата да понаредим. Г. Караславов, Т, 42. Баща му още преди време построи отделна стая, служеше им за лятна кухня, а сега бяха я понаредили и там временно живееше майстор Рафаил Клинче. Д. Талев, ЖС, 253. А ти, Лулчо, остани, синко, прибери дрехите и понареди колата. Ил. Блъсков, ЗК, 9. Стани, Мито, стани, синко, / поизмети дворовете, / понареди столовете! Нар. пес., СбНУ XI, 305. понареждам се, понаредя се страд. и възвр. След черкова ще обядва у лелини си.. Па след пладне чак той ще се постегне и понареди още по-хубаво и ще излезе на хорото. Т. Влайков, ПСп, 22. Тая отиде во одаята нейзина, му рече да се понаредит мало, оти кя го водит при татка ѝ царот. СбНУ XIX, 21.
ПОНАРЀЖДАМ СЕ несв.; понаредя̀ се св., непрех. Нареждам се (в 1 и 5 знач.) малко, до известна степен. — Защо се обръща председателят постоянно към тебе? Какво иска да каже? Че имотът е твой и аз нямам думата?.. Мама се обажда: — Той каза само, че ние сме средняци с нашите дванайсет декара. Че ще бъде по-спорно за нас, ако влезем. Ще можем да се понаредим, да си купим туй-онуй. В. Бончева, АП, 24. — Няма ли да се върнеш да прибереш майка си? — Ще се върна, но като се понаредя малко. К. Петканов, ЗлЗ, 21. Димитър се отскубна от аргатлъка, запиля се към Чирпан, прави-струва, научи обущарлъка, понареди се. Г. Караславов, Избр. съч. X, 28. Между това папските легати се разполагаха в България по своему. И Борис, като съгледа че работите се понареждат, изпрати в края на 867 г. ново посолство в Рим. Св. Миларов, Н, 1882, 132.