ПОНАСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСЍЧАМ, ‑аш, несв.; понасека̀, понасечѐш, мин. св. понася̀кох, понасѐче, прич. мин. св. деят. понася̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. понасѐкли, св., прех. Насичам (в 3 знач.) малко. "А ти насече върлини?" — питам го, а той:"Хъм! Хъм! Понасекох!" И все с едно око ме попоглежда. Й. Радичков, ББ, 12. — Е, хади донеси една-две кобилици вода или понасечи малко дръвца .. И Иван на драго сърце ще иде за вода, ще вземе да сече дърва. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40. понасичам се, понасека се страд. понасичам си, понасека си възвр. Горският ми разреши да си понасека дърва от горялата при пожара гора.