ПОНАСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСМЍВАМ СЕ¹, ‑аш се, несв.; понасмѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. понасмя̀х се, прич. мин. св. деят. понасмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. понасмѐли се, св., непрех. Насмивам се¹, смея се в някаква степен, обикн. достатъчно. Стой, почакай, лудо / .. да се изприкажем, / да се понасмеем. Ц. Церковски, Съч. I, 187.

ПОНАСМЍВАМ СЕ², ‑аш се, несв.; понасмѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. понасмя̀х се, прич. мин. св. деят. понасмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. понасмѐли се, св., непрех. Диал. 1. Насмивам се², засмивам се, усмихвам се малко. Турците наоколо се понасмяха, а Караюмер удари в дъската пред себе си дъното на филджана. Ст. Сивриев, ПВ, 142. Викна Яно своя мила щерка, / да почерпи Марко с руйно вино. / А Елена от чардаци гледа, / ем си гледа, ем се понасмива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 12. Легна Гино на шарена черга / и се бърже в тежък сън занесе, / и се Гино у сън понасмива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 4.

2. Надсмивам се, подигравам се някому малко, леко. Снощи идох на извор студени, / там затекох три джелепски снаи, / че се Марко с мене разговарат / и се мене, Марко, понасмиват, / че съм била крадната девойкя, / зер не са ме сватове водили. Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. Майкя Марко тиом отговаря: / "Фала тебе, Марко, мили сине, / у трапези госте, Марко, понасмиват, / дека нема риба от Хорида". Нар. пес., СбНУ XLIV, 3.