ПОНАСТАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАСТАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понастаня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Настанявам1 (в 1, 3 и 4 знач.) в известна степен, донякъде. Като завърза юздите, тя слезе, понастани коня и погледна пак към кръчмата. Й. Йовков, ЧКГ, 271.Б. Рада: — Никакво стеснение, ами да наглася горнята стая. (Към Добринка) — Хайде, Добринке, да понастаним. Ив. Кирилов, Ж, 68. Добре я понастани и на умно градинарство, с което ся изкарва из земята най-харен приход. КН 4, 34. понастанявам се, понастаня се страд.
ПОНАСТАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; понастаня̀ се св., непрех. Настанявам се в известна степен, донякъде. Като се понастаниха така рожденци и дебрищани и всяка челяд си намери сгодно място, .. поуталожи се и страхът им. Д. Талев, И, 587. Непознатият пътник се понастани на мястото си и види се му беше неудобно да присъствува мълчаливо на разговора на своите спътници или пък почувствува нужда и той да се изкаже. Д. Талев, ГЧ, 169.