ПОНАСТИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСТЍВАМ, ‑аш, несв.; понастѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Настивам леко, малко. Ако се случеше някой от легистите да понастине, да пламне от треска, тогава Миткалото стриваше керемида, прибавяше някакви прахове .. и му даваше да пие. Ст. Дичев, ЗС I, 141. — Кашлица през живота си не съм имал. Жената — какво да кажа за нея — малко да понастине и почва. Г. Караславов, Избр. съч. I, 81. — Не се плаши, ще му мине на момчето, понастинал е, утре ще се оправи — утеши го Стефан. ВН, 1953, бр. 297, 4. — Тия дни бях понастинал малко, и така добих и аз една кашличка. АНГ I, 103.