ПОНАСТИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСТЍГАМ, ‑аш, несв.; понастѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понастѝгнат, св., прех. Настигам (в 1-3 знач.) почти, до известна степен или от време на време. Вълкадин забърза, след него и тя. Понастигна го, той чуваше стъпките ѝ, но пак не се обърна. Й. Йовков, ЖС, 135. Майката изведнъж започва да хитрува .., преструва се на куца и дори оставя кучетата да я понастигнат. После бързо избягва и тръгва да търси малкото си. П. Петков, СП, 52. понастигам се, понастигна се страд.