ПОНАСЪ̀РБВАМ СЕ, ‑аш се , несв.; понасъ̀рбам се, ‑аш се, св., непрех. Насърбвам се в известна степен, донякъде. Дойде [турчинът] в село, ние му думаме: "Татко отиде на саята да ти носи парите." Той се понасърба и тръгна да отиде при татка да земе откупа. П. Росен, ПШ, 168.