ПОНАСЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понасърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Насърчавам малко, в известна степен. Тия магарета локантаджии само тъй могат понасърчи изкуството в България. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81. Не може человек да говори свободно и дръзновено, .. когато никой не е щял да го слуша и да го понасърчи. Ч, 1871, бр. 18, 572. На другия ден Милчо са изгуби; той намери братята си, видя са с тях, утеши ги, понасърчи ги. Ил. Блъсков, ЗК, 121. Накарахме овчарите да ни заколят един овен и да месят хляб за всинца ни. Най-напред овчарите се изплашиха, но ний ги понасърчихме и ни послушаха. Ив. Докторов, ЗД, 18. понасърчавам се, понасърча се страд., възвр. и взаим.

ПОНАСЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; понасърча̀ се св., непрех. Насърчавам се малко, в известна степен. Като се понасърчили с тия думи, фукнали по дирята на бежанката. Ив. Вазов, Съч. XVII, 136. Колкото са Милчо задълбочаваше в гората, толкова повече мислите и въображението му го плашеха. Понякогаш уж да са понасърчи думаше си: — Майки! И тъй и тъй на този свят добро надали ще да видя, та щели да ма убият, какво ще губя? Ил. Блъсков, ЗК, 146. Понагъне се болния, похапне си .., понасърчи се и сам от сладките утешителни приказки на посетителките си .. и ето ти, че му дошел сладък подкрепителен сънчец. Ил. Блъсков, ДБ, 55.