ПОНАТОПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТО̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; понато̀пля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Натоплям леко, малко. Той седна до печката, протегна ръце, понатопли ги, разтърка енергично и с видимо удоволствие пръстите си. Г. Караславов, ОХ II, 564. — Чакай, Пъшо, остави ме да си понатопля още мънинко ръцете. Студено ми е. А. Каралийчев, ЛС, 77. понатоплям се, понатопля се страд. и възвр.

ПОНАТО̀ПЛЯМ СЕ несв., понато̀пля се св., непрех. Натоплям се малко, леко. Надвесих се над огъня и бузите ми се понатоплиха и позачервиха.