ПОНАТОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТО̀ЧВАМ¹, ‑аш, несв.; понато̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Наточвам¹ малко, известно количество. Понаточи вино в каната. понаточвам се, понаточа се страд. понаточвам си, понаточа си възвр.

ПОНАТО̀ЧВАМ²,-аш, несв.; понато̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Наточвам³, наострям леко, малко. И отишел [момчето] в техният си град. Но що да види? — Нищо живо; .. Като влезал в една стая ето, че дошла сестра му — чумата .. И му дала една тамбура: "На̀ дрънкай тамбурата — му рекла, додето си понаточа зъбите." СГ, 1894, кн. 1, 409. Понаточи ножа, че се е затъпил. понаточвам се, понаточа се страд.