ПОНАТУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; понату̀пам, ‑аш, св., прех. Натупвам, набивам малко, леко. То мъчно е човек да се разправи само със своята жена, дето може и да ѝ се поскара, и да я понатупа, а я да ти се изтърсят тук хилядо фусти, па да те питам какво ще правиш и къде ще се дяваш! Г. Караславов, ОХ II, 75. — Е, то не може да се нарече

битка — .., като си спомни пожара и залавянето на ромейците в огнената кошара. — Понатупахме малко немирниците като свои хора и толкова. О. Василев, ЗЗ, 89. — Понатупали са те малко, погаврили са се с тебе... Не си пострадал кой знае колко. Д. Ангелов, ЖС, 596. Когато те повикат и в полицията за инкриминираните статии, ще казваш, че си ги получил по пощата. Няма да ти повярват, но за това да не те е грижа. Могат и да те понатупат малко, но ти си як, ще издържиш. О. Бояджиев, П, 104. понатупвам се, понатупам се страд. Децата трябва да се понатупват от време на време за назидание.