ПОНАТЪЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЪЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понатъжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Натъжавам леко, малко. Заминаването от този красив град ме понатъжи, но пък си отивах в къщи.

ПОНАТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; понатъжа̀ се св., непрех. Натъжавам се малко. — Мишко, ти какво... плачеш ли? Да не съм те нещо наскърбил? — Не си, дядо — отвърна момчето .. — Нищо ми няма. Аз малко се понатъжих. А. Каралийчев, ТР, 6. Зографът се понатъжи, че не го търсят вече за нищо. Хр. Пелитев, СбСт, 301. Аз се понатъжих, искаше ми се поне веднъж да му се отплатя за грижите, които полагаше, когато бяхме безработни с брат ми. Но не би. Кр. Григоров, Р, 129.