ПОНАТЪКМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЪКМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понатъкмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Натъкмявам малко, до известна степен. Събрали те работници, носили камъни, секли дърва, копали и градили, но, види се, повечето от парите са задигнали и си отишли, та сетне той, Примо, сам трябвало да понатъкми ей това, което се виждало сега настрана от старата му къщурка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362. Лазо си прикупи едно-две парчета ниви, понатъкми си двора. Ил. Волен, МДС, 135. понатъкмявам се, понатъкмя се страд. и възвр. После извади от чантичката си огледалце, понатъкми се, посреди се и като хвърли последен поглед към това, което бе направила, тръгна да си отива. Д. Калфов, Избр. разк., 374.понатъкмявам си, понатъкмя си възвр. Каквото и да е в къщата ѝ, тя ще си го варди и реди вече като свое, па ще зафане да си пести, както тя си знае, ще земе и да си работи повече и полека-лека ще си понатъкми и тя що-годе дом и покъщнина. Т. Влайков, Съч. II, 101.

ПОНАТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; понатъкмя̀ се св., непрех. Разг. Натъкмявам се малко. Ние слизаме бързо в хотела, понатъкмяваме се и веднага тръгваме за градския театър. Г. Караславов, Избр. съч. III, 336. Имам си и от сичко по малко, .. и от покъщнина си се понатъкмихме. Ил. Блъсков, ЗК, 180.