ПОНАТЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЯ̀КВАМ, ‑аш, несв.; понатя̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понатя̀кнат, св., непрех. Натяквам леко, малко. И един ден понатякна пред нея за това, що стори Койчо. Тя не даде и да се издума. Т. Влайков, Съч. II, 292-293. Тук някой може би да ни понатякват — защо сме ся впуснали в тези подробности, особно за комедиите на Молиера. Т. Шишков, ГМ, 8.