ПОНАУЧА̀ВАМ

ПОНАУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понау̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Научавам малко или до известна степен. В празничен ден той или си вземаше служебна работа за в къщи, или забиваше глава в чужди списания, за да понаучи някоя и друга новост от света на Голямата химия. А. Гуляшки, ДМС, 83. Човек, [полуинтелигент] понаучил нещо в школото, попрочел туй-онуй, колкото да минава за интелигентен. Ем. Манов, ПС, 62. — Искам да видя едного от запрените. Как да сторя да го видя. Я мя понаучи. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 34. — Фала тебе, уйкин Груйо дете, / я почекай уйкя си Марко те, / да те нещо уйкя понаучи! Нар. пес., СбНУ XLIII, 21. понаучавам се, понауча се страд.

ПОНАУЧА̀ВАМ

ПОНАУЧА̀ВАМ СЕ несв.; понау̀ча се св., непрех. Научавам се малко, до известна степен. Ех, па най-после се понаучихме ние с мама и сами да си живеем. Т. Влайков, РП I, 12. Но тогава само да са учат българчетата по гръцки; кога са понаучат доста добре по български и да слушат елементарните науки, т. е. закон Божий. ЦВ, 1857, бр. 333, 153. Като знае, че трябва да ся сказват слова, простакът не ще ходи да ся тика за поп преди да ся понаучи. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 51. Секоя вечер, кога си идело момчето от чаршия, сѐ ке се допрашало момчето до старио за некои работи, що видел и чул дента и сѐ нещо ке се понаучело момчето от старио си татко. СбНУ XV, 110.

Списък на думите по буква