ПОНАХЛУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАХЛУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; понахлу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Нахлупвам леко, малко. Понахлупи високия си овнешки калпак над изруселите си вежди, подвикна галено на конете и продължи. А. Гуляшки, МТС, 30. Излязох от кафето, понахлупих си феса, ако ма срещне мнимия брат на момата, за да не би да ме познае и ме забележи. Ил. Блъсков, СК, 69. понахлупвам се, понахлупя се страд.