ПОНАЦЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЦЀПВАМ, ‑аш, несв.; понацѐпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Нацепвам някакво количество, обикн. неголямо. Той реши да отиде, след като се обръсне и понацепи малко дърва от купчината пънове под сушината, очаквали много време голяма брадва и силна мъжка ръка. Б. Обретенов, С, 75. — Помня и думите на мама:"Хубаво момче имаш, Минке, кадърно, ама май че множко играе... Накарай го да примете тук-там, да поизмие, да понацепи дърва, да позакове нещичко! Няма да е за лошо!" П. Бобев, К, 71. понацепвам се, понацепя се страд.

ПОНАЦЀПВАМ СЕ несв.; понацѐпя се св., непрех. Нацепвам се малко, леко. Устните ми се понацепиха от вятъра, но ги намазах с вазелин.