ПОНАЦУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЦУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; понацу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. В съчет. с устни. Нацупвам устни малко, леко. Грозьо постоя, сякаш недоумяваше как да постъпи след Джонковите гневни думи ..; накрай обаче понацупи дебелите си бърни и сам се хвана при Ангелина. А. Страшимиров, ЕД, 29. — Значи развалихте колектива? .. — Не сме го още развалили — Попова понацупи ярко начервените си устни. Б. Несторов, АР, 57.

ПОНАЦУ̀ПВАМ СЕ несв.;понацу̀пя се св., непрех. Нацупвам се малко, леко. Аз се понацупвам, па сядам по-настрана и почвам да разглеждам пеперудата. Т. Влайков, Пр I, 139. Петко се понацупи, па рече: — Мамо, защо не ми носиш бонбони. Кр. Григоров, Н, 142. — Вижте,.. — за какво всъщност ви е тоя английски език? Генералът се понацупи: — Защото само с това моят син стърчи една глава над мене. И стига ми е натривал носа с тия свои езици. П. Вежинов, НБК, 201. Той [Лоев] само загатна, че Гашков казвал едно, а Илия друго, че не са се разбрали и че май побратимът се понацупил малко. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 128-129.