ПОНАЧУМЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЧУМЀРВАМ ‑аш, несв.; поначумѐря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. В съчет. с вежди, лице. Начумервам вежди, лице леко, малко. Той все говореше нещо за Сарандовица, но тя, залисана в сметките

си, само поначумерваше лицето си и махваше с ръка, за да не ѝ пречи. Й. Йовков, ВАХ, 15.

ПОНАЧУМЀРВАМ СЕ несв.; поначумѐря се св., непрех. Разг. Начумервам се малко, леко. Ала като дойде време да му го искаме, Бусара се поначумери: — Та баш сега ли намерихте кон да ми искате, когато най-много ми трябва. Кр. Григоров, ОНУ, 111. — Де и тая кратунка, дедо Павле. — Де и тая, де и оная, па ще ме опопите — склони старецът и обърна кратунката в устата си. Поначумери се и рече: — Ха да ставаме, че тая работа мене чака. Т. Харманджиев, КВ, 405. Савов го изгледа високомерно, поначумери се. Стана му неприятно от това, че го прекъсват така дръзко. Т. Харманджиев, КВ, 270.