ПОНАШУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАШУМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понашумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. понашумя̀л, ‑а, ‑о, мн. понашумѐли, св., непрех. Нашумявам малко, до известна степен. През една дъждовна вечер .. зачетох, за кой ли път, един доста понашумял напоследък роман. А. Гуляшки, ДМС, 184. Изглежда този въпрос е бил доста понашумял — хората започнали да си задават въпроса: "Откъде накъде този човек претендира за неплатен наем?" ВН, 1958, бр. 2101, 4.