ПОНАЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЯ̀ЖДАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поная̀м се, понаядѐш се, мин. св. поная̀дох се, прич. мин. св. деят. поная̀л се, пов. поная̀ж се, св., непрех. Наяждам се до известна степен; понахранвам се. Всичко отиваше на добре, дядо Ангел се понаяде с хубав хляб. Кр. Григоров, ОНУ, 184. Ако са не повесели, не понаяде и не понапие по Коледа или по Великден, то той ще да са преобърне на пустинник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 358. Старци и баби, в България, ходят йоще до днес тайничко та приносят приноси и жъртви пред някои си дървета и камения .. и като седнат та ся понаядат и си попият, казват, по христянско изражение, че ходили, та си чъркували! Г. С. Раковски, БС, 150. — Твърде добре, ти си дошъл у време. Заповядай да обядваме. Селянинът се вмъкна и пак са понаеде хубавичко. У, 1971, бр. 24, 368.