ПОНАЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЯ̀КВАМ, ‑аш, несв.; поная̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Наяквам до известна степен. Като понаякнах малко и взех да излизам на пътя да си играя с другарчетата .., зададат ли се към пладне даскалчетата .. обичах да се спра и да се заглеждам в тях. Т. Влайков, Пр I, 140. Много потребно е малки деца да ся приспиват дене, та да поспиват и, когато понаякнат, вечер ранко да ся приспиват. Лет., 1871, 124. Едва през пятий месяц му [на новороденото] понаякне снагата и то вече може да си крепи главата и да сяда. Й. Груев, КН (превод), 88. Кога понаякнат децата, та могат да устоят и срещу по-голям студ, може вече да ся мият цели с доста студена вода. Лет., 1872, 139.