ПОНДИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀НДИЛО, мн. ‑а, ср. Диал. Пондила. Влязоха в къщата — мрачно пондило с огнище и една стаичка с две прозорчета. В пондилото мълчаливо ги посрещна състарена жена, пребрадена с черна кърпа. Д. Талев, ГЧ, 113. Вратата на къщата сама се отвори още преди да стигнат до нея .. Влязоха в мрачно пондило. Удари ги тежък мирис на обор, на прогнила слама и още повече на газ. Д. Талев, ГЧ, 208.