ПОНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЀ нареч. 1. За логическо уточняване — означава изключване, отказ от всичко друго, освен посочените лица, предмети, действия, разглеждани като минималното, което може да се желае, допуска или даде; само, най-малко. ‑Хич не мога да разбера кое село е туй — каза той. — Че няма и кого да попитаме. Да има поне някой да ни оправи. Й. Йовков, ПГ, 21. "Ако ме обесят, ще ми остане поне гробът в България и всякой ще го знае." Ив. Унджиев, ВЛ, 331. — За какво си се замислил? .. — Че кой човек няма грижи? Ние поне за хляб не се грижим — дал ни Господ. К. Петканов, МЗК, 7. Трябваше да привиква да живее иначе, за себе си, в един малък кръг от радости и грижи. Ако човек не може да лети, трябва да се научи поне да ходи на собствените си нозе. Но как? Ем. Манов, БГ, 75. Не зная, тук мястото му ли е, или не, да се споменат именно подобни дейци по полагание основата на народното образование, но аз не мога да не спомена тук.. някой от запаметените ми техни вечнопаметни имена .., да им въздигнем паметник; — не можем, а защо поне да не оставим на потомството техните имена? Ил. Блъсков, ДБ, 85.

2. При думи със значение за количество. Означава, че посоченото количество е минималното за нещо; най-малко. Но вечер .. той нямаше мира и не можеше да заспи, ако не минеше мълчешката поне два пъти край Цветината къща. Елин Пелин, Съч. III, 109-110. Той се считаше благополучен, че може да принесе поне капка полза народу си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. И ето за това именно невяста Панчовица искаше, както и да е, да отделят настрана от тоя Панчов хак в края на годината поне по 3-4 жълтици. Т. Влайков, Съч. II, 104. Мамо, моля те, позволи ми поне за час да ида у лелини. Ив. Кирилов, Ж, 42. Дружеството се надаше, че в пет-шест годин време щеше да може да събере около своето огнище поне десетина такива деятеле. ПСп, 1876, кн. 11-12, 227. Ако някой [от бездействуващите хора] имал поне няколко жълтици, търгувал с пленници, на които не давал нито хляб, нито глътка вино. СбНУ IV, 194.