ПОНЕЙДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЀЙДЕ нареч. Остар. и диал. На някои места, не навсякъде, тук-там; понякъде, понегде. Сводът висеше две педи над главата му .. Понейде се снишаваше дотолкова, щото Каров с приведена глава минаваше. Ив. Вазов, Съч. X, 128. Почти сяко българско село, колко годе по-големичко, си е издигнало училище на свои иждивения, поддържа учители, понейде и учителки. НБ, 1876, бр. 56, 217. Препинателните знакове са размесени: понейде стои +, а понейде запетая (,), която е по-често. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7-8, 42. ^● С частицата си. За изразяване на по-силна степен на неопределеност. От двете страни на тесните кални тротоари се точеха цели върволици от турци .. Понейде си .., в някоя сляпа улица бяха се събрали на купове и си шушнеха. Ив. Вазов, Съч. VII, 140. Понейде си из тия места ся намират израсли толкова високи стари дървета, щото човек, ако би ся спрял отдолу, през гъстите им клонове, никак не може им изгледа върха. Ил. Блъсков, ИС, 97. Понейде си е имало, па и днес могат ся намери такива наречи — родолюбци, които сякат, че като смъкнат и свалят някой насилник (тиран) правят някое-си голямо добро и помощ на свободата. Й. Груев, ССП (превод), 3.