ПОНЕМЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЀМЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от понемчвам и от понемчвам се. Преди понемчването на тази област замъкът се е наричал Борек. Г. Караславов, Избр. съч. III, 209. Но тяхната гибел [на слабите племена] е неизбежна .. и скоро само едно предание ще напомнюва за тяхното някогашно съществувание. Подобно явление представляват лужицките сърби, които бързо крачат към понемчване. Н, 1882, кн. 7, 46.