ПОНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀НИ, мн. ‑та, ср. Зоол. Порода дребен кон. След малко шумна процесия разцепва човешкия мравуняк: авангард от босоноги дечурлига, после — пет музиканта .. и накрай — на малко пони едно джудже с висока табела:"Тореадор-цирк с 50 артисти, 30 коня и собствен оркестър". К. Константинов, ПЗ, 14-15. Пешеходци изчакват отстрани на шосето, за да намерят удобен момент и да притичат на отсрещната страна. Кабриолетчета с малки впрегнати понита препречват тук-там пътя. В. Атанасова, ДБ, 13.

— Англ. pony.