ПОНИЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНИЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понижа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (ниво на земна повърхност, на вода и под.) да стане по-ниско, да спадне. Противоп. повишавам. Външните земни сили са видоизменили изградените от вътрешните земни сили форми, като са ги заоблили, заравнили, разчленили и понижили. Геогр. X кл, 1965, 51. Когато оризът започне да зрее, понижават равнището на водата в оризището, а после и съвсем го отводняват. Бтн V и VI кл (превод), 131.
2. Влошавам, снижавам качество, състояние и под. Противоп. повишавам. — Когато се щампосват платовете, трябва да се бъркат калъпите и се развалят самите щампи. Това силно понижава качеството на платовете. М. Гръбчева, ВИН, 119. Захари се прибираше в къщи отпаднал... Отслабна, посърна, понижи и успеха си. Сп. Кралевски, ВО, 19. Слухът за войската понижи духа на въстаниците. Л. Стоянов, Б, 111. Боях се, че могат да се случат някакви неприятности .. Най-малкото някакви сантиментални сцени, които сигурно щяха да понижат командирския ми авторитет. Кл. Цачев, СШ, 178.
3. Намалявам количеството или степента на нещо (температура, налягане, цена и под.). Противоп. повишавам, увеличавам. Зелената растителност понижава слънчевата радиация. Е, 1979, бр. 20, 3. Като намали броя на надничарите... и засили дисциплината на останалите, той понижи разноските с още един процент. Д. Димов, Т, 82. Някои соли при разтваряне във вода много силно понижават температурата. Хим. IХ кл, 1950, 25. Едно голямо число видове от манифактурни произведения понижиха цените си .. Пита са: как може да стане туй понижаване в цените на тези произведения, когато тяхната стойност състои от скъпата цена на суровия материал. Ч, 1870, бр. 4, 102-103.
4. Правя да стане по-нисък, по-слаб глас, да звучи по-тихо (глас, тон и под.); снишавам. Противоп. повишавам. Ще пращам едно заявление в София .. — Седни, бабо Луко, поседни. Ами защо сама се мъчиш? Защо не даде някой да го напише? Старата жена понижава глас, заговаря почти с шепот: — Ами с какво става то, Тинке? Все искат да им пуснеш нещо в ръката. Аз нямам, баби, нямам. А. Каменова, ХГ, 150-160. Гърбушката понижи глас, сякаш се страхуваше да не го чуе някой: — Внимавай, Симеон е шпионин. М. Марчевски, МП, 32. — Видиш ли, Филка? Пари! — с измъчена усмивка казва Слави, като развява една голяма банкнота пред лицето си. — И какви пари? — той понижава тон и със страдание и злоба процежда: Дадоха ми ги загдето предадох Ганка. Д. Немиров, Д № 9, 133. По някое време Кръстю се поозърна, понижи глас и
пошепна: — Ами знаеш ли, че наши момчета вече тръгнали по горите... а? Ст. Марков, ДБ, 154.
5. Прен. Намалявам важността на нещо; омаловажавам. Противоп. повишавам. Не се държи сметка за броя на преподавателите, наличните помещения, апаратурата. А несъобразяването с всичко това се отразява зле върху подготовката на задочниците, понижава ролята и значението на учебния процес. ВК, 1958, бр. 17, 4. Ние не само не знаем да отдадем прилична почет и похвала на ония от своите си, които ся трудят или жертвоват за общето добро, но ся стараем да понижим и зачерним колкото е възможно повече заслугата им. Ч, 1971, бр. 23, 707.
6. Назначавам някого на по-ниска длъжност, премествам от по-висок на по-нисък пост. Противоп. повишавам. След като излезе от затвора, Петрушева се прости с учителската си професия и постъпи чиновничка в кооперация "Напред", но постоянно се чувствуваше несигурна за работата си, защото човекът, който я крепеше, също се чувствуваше несигурен на поста си. Най-после го понижиха и новият началник направи това, от което тя се страхуваше. Х. Русев, ПЗ, 242. — Какъв човек ти се вижда тоя... вашият кмет? — попита внезапно младежът .. — Казват, че преди това е бил околийски началник? — Уж нещо с някаква жена на началството се замесил, та затова го понижили. П. Вежинов, ВП, 12.
7. Остар. Унижавам. За първи път виждах с очите си човеци, подвергнати на изтезания, които понижават и ония, които ги налагат и ония, които ги претърпяват. К. Величков, ПССъч I, 10. Понякога ся показваха на обкопите някои мексиканци, които да напсуват испанците и с това сякаш че ги понижават. П. Кисимов, ОА (превод), 169. Същите хора, които не избягват ни едно благовремие, за да похвалят турчина и да понижат източния христиенин, ни казват да знаем, че ако притиснат силно турчина, той може да са утеши с едно всеобщо изклавание на източните христиени. СП, 1876, бр. 28, 110. Турците ни .. понижават, селата ни горят, хората ни увличат робе! НБ, 1876, бр. 7, 28. понижавам се, понижа се страд.
ПОНИЖА̀ВАМ СЕ несв.; понижа̀ се св., непрех. 1. За ниво на земна повърхност, вода и под. — ставам по-нисък; снижавам се. Противоп. повишавам се. Виждаме, че в историческо и в наше време известни области от сушата се издигат или понижават, но това движение е толкова бавно, че не може да се наблюдава непосредствено. Геол. IX кл, 1951, 71. Уредът с растението се прикрепва в скобите на статива и се оставя на топло място. Скоро може да се наблюдава как се понижава нивото на водата в тясното коляно на уреда. Бтн V и VI кл (превод), 35.
2. За температура, налягане и под. — ставам по-малък или по-слаб, проявявам се в по-слаба степен. Противоп. повишавам се. Често температурата му [на въздуха] се понижава дотам, че водните пари, които са в него, почват да се втечняват и образуват малки капчици, от които се състои мъглата. П. Делирадев, В, 92. Изсушаваме късче лед, който в топла стая се топи и има температура 0°, и го пускаме във водата. Температурата почва да се понижава, защото ледът, за да се топи, поглъща топлина от водата. Физ. X кл, 77.
3. За качество, състояние и под. — влошавам се, снижавам се. Прибраха бай Нико в карцера.. Настроението ни изведнъж се понижи, животът ни някак особено се обърка. П. Вежинов, ЗНН, 54. Наистина Начо Кидерев не каза нищо повече от онова, което вече беше казано и което се знаеше от всички, но духът на тези струпали се тук хора не се повиши, а се понижи. Г. Караславов, ОХ IV, 102.
4. За глас, звук — ставам по-нисък, по-слаб, по-тих. При последните бавно изговорени думи, гласът му се понижи дотолкова, че заприлича на тих детински плач. Д. Калфов, ПЮН, 36. Гласът на старата жена се понижи, превърна с в шепот. А. Каменова, ХГ, 199. Зачуха се тънки, мелодични звукове .. Те се лееха плавни и сребристи, издигаха се нежно, понижаваха се сладостно. Ив. Вазов, Съч. XIV, 185.