ПОНИЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНИЖА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от понижавам и от понижавам се; понижение. Противоп. повишаване. Той говореше ясно, със звучно извисяване и понижаване на гласа, с красиви, макар старешки движения на ръцете и с мимики, които казваха повече и от думите: все още професор по реторика. Ст. Дичев, ЗС, 280. — Може би за понижаването на успеха на Любен да има някакви важни причини. Сп. Кралевски, ВО, 40. Бяха го понижили от директор на Раховското училище на обикновен учител в долните .. класове ..: — Това понижаване само по себе си е тъжно .., но мярката е справедлива. А. Гуляшки, ДМС, 57. Художествената проза много по-често, отколкото е прието да се мисли, се стреми към ритмическа последователност на гласовите възвисявания и понижавания, към алитерации и вътрешни рими. Н. Лилиев, Съч. III, 110.