ПОНИЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНИЗЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от понизя като прил. Понижен. — Какво тук бъркаш Христина? — озъби се Пешо. После настръхнал го [Ванко] изгледа под вежди и каза с понизен глас: — Ще ѝ дам аз едни закачки. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. — Прости, отче, че от сладкото безмълвие крадя времето ти като същински тата, който обсебя скрито съкровище — започна Теодосий с виновен и понизен глас. Ст. Загорчинов, ДП, 223. И в единия, и в другия случай се запазва обемният поляризационен заряд в условията на силно понизена проводимост на образеца. ВН, 1958, бр. 2193, 4.