ПОНИЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНИЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понизя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Понижавам. На нашите аргументации и спокойни разсъждения по въпроса .., отговаря ни с обикновените на възпитанието си улични ругателства, с които понизява печатното слово и каля високото му призвание. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 121. Ала при последния възклик той неусетно понизи своя глас и някак неволно се поозърна наоколо си. Т. Влайков, Съч. III, 58. Да се протестира против малодушието на правителството, което в този случай [разтурянето на македоно-одринската организация] понизява националното ни достойнство и поругава братските ни чувства спрямо страдущите под варварска жестокост българи от Македония. Пряп., 1903, бр. 78, 1. Този Мех‑

мед-ага беше цял опак човек... Той всеки ден дохождаше горе в стаята при нас и всякога желаяше да го черпим и да му ласкаем. Но защото аз никоги това не му правях, гледаше ме накриво и търсеше случай да ме смаже и понизи. Св. Миларов, СЦТ, 41. понизявам се, понизя се страд.

ПОНИЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; понизя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Понижавам се. Причината, чрез която са е усилило употреблението на кавето, са заключава, без съмнение в това, че неговата цена са е понизила твърде значително от 1818 до 1820 г. Знан., 1875, бр. 12, 188. Недоумявам така също, как е възможно да се понизи образованието .., числото на учащите се и да се увеличи безграмотността с едно узаконение. Бълг., 1902, бр. 516, 1.