ПОНИКОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀НИКОМ нареч. Диал. С наведена глава, поглед; скромно, прилично. Мари муминке, машка муминке, / поником ходи, мари, поником гльодай, / че ми изгореа, мари, бялосу сърце. Нар. пес., СбНУ III, 48-49. Всички се с очи огледаха, / всички поником ничеха, / Босул си право гледаше / и си Богдану думаше. Ц. Церковски, Съч. II, 180.