ПОНИНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЍНЕ нареч. Остар. и диал. От сега нататък. Я погледнете нейното [на Станка] лице как е весело? Понине, мила сгоденице, се тъй ще бъде; ти ся веч избави и си в мойте ръце. Ил. Блъсков, ИС, 95. Да пресеят [изучените мъже] славенските списатели и един да преведат на язика ни, а други да издадат с примечания и с обяснения, за да може понине да вникне в тях всяк желающий. Люб., СбПер. п I, 39. Хади, синко, барем ти недей са ядосва; ти вече изгоря-що-изгоря според нас, но понине гледай да си завардиш здравието. Ил. Блъсков, ПБ III, 6.