ПОНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀НИЦА ж. Диал. Изба, зимник; подница. Освен това, той знаеше, че отпреди Иванчо твърде не употребяваше питието, а сега го гледа че, не стига дето посръбва на софрата повечко, но и отиваше сегиз-тогиз в поницата, сам си да си наточва вино. Ил. Блъсков, ПБ III, 76-77. В дълбочината на една широка поница от тъмниците на Цариградската полиция, посред много други подсъдими и осъдени, .. лежаха един до другий и две познати на читателите личности. П. Р. Славейков, ЦП V (превод), 72. Скоро след това произшествие като дошъл стопанът на къщата, слисан вижда в поницата (избата), лежат прострени два окървавени трупове. У, 1870, кн. 1, 20.