ПОНОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНО̀Р м. Диал. Място, където водата се губи в земята. Пред тях [Тодорини кукли] са развърнати главните гнезда на прочутите понори, в които се губят планинските потоци. П. Делирадев, В, 252. Източните области на Далмация са заети от варовикови карстови плата ..; реките и ручеите изчезват в понорите, текат под земята. Л. Мелнишки, ПП, 148. — Не само вода за хората да прокараме, ами в едно голямо езеро ще хванем тая луда река, дето се губи надолу из понорите. Ст. Даскалов, ВМ, 85. В резултат на тази бавна, но упорита дейност [на водата] във варовитите скали се образуват малки и големи пещери, а речните дъна по карстовите местности се осейват с въртопи, понори и пропасти. В. Цоков, ВС, 31-32.