ПОНОСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНО̀СЯМ, ‑яш, несв.; поно̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Остар. и диал. 1. Подходящ съм, ставам за нещо; подхождам. За кърмилници селянките поносят по-добре от гражданките. Й. Груев, КН 7 (превод), 70. Обучаването (возенето) с конски кола понося на сякоя една връст, и най-вече на децата и на старите. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27. "Не показвайте на децата си намръщено и кисело лице; с кротост гледайте да им усвоите сърцето" казва един стар мъдрец. И наистина голяма лютост и коравина никак не поносят на възпитанието. А. Начев, Лет., 1872, 150. Сламавий тор поноси за жилавост земи, по които кога ся върли, трябува веднага да ся разтури, па само плитко да се заоре. Лет., 1874, 256. Веднага замоли родителите на болното, да го занесат далечко от пещта в другий кът на стаята .., зачтото силната горящина не поноси не само на болния, но и на здравия. Й. Груев, КН 4 (превод), 21.
2. Само безл. понося, поноси. Подходящо е, приемливо е, редно е; върви, иде1, идва, подхожда. Продажба става кога понося и на двете страни. БКн, 1858, 64. Много добре е и поноси да ся променява храната, зачтото който би ял все една съща храна, той може налетя на болест. КН, 1873, кн. 5, 26. Бубите само тогава виреят добре, когато топлината ся прекара спротив естеството им... За първите пят дни най-добре поноси топлина от 19 степени по Реомира. КН, 1873, кн. 6, 15. Така разбраните и свестните човеци требува да са отричат докрай от ракииното пиене; само има някои слабички, за които понося да изпиват сутрена по една чашка ракия. Ив. Богоров, СЛ, 7.