ПОНОСЯ МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНО̀СЯ МИ несв.; поно̀си ми, мин. св. поно̀си ми, св., непрех. Остар. и диал. Понася ми. Работите не вървят както трябва и както ся заповяда от място, та не ми ся ще и не ми поноси да ся увръзвам. АНГ, 1911, кн. I, 225. Патриархът не се поручава за български владици, зачто не му поноси да загубят греците болгарските желтици. П. Р. Славейков, ГУ, 23. А любовта буди и

крепи человеку деятелността и всичко, що му поноси. Добро прави человек томува, когото обича. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 63. И до него [международното право] ся допитват и относят дипломатите и политиците, ако не всякогиш, то поне когато им понося. Ч, 1870, бр. 2, 49.