ПОНУДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНУ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; пону̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Принуждавам; понудявам, понуждавам, понуждам1. Тоест оставям душата да говори, слушам, що иска, и я усещам омотана в желателните си стремежи. Дяволът я понудва, пречи ѝ да вдигне тъмното було на непребродни векове. Ем. Станев, А, 100. При Ловча (Ловеч) гръцки войскари уловиха семейството на Асеня и заробиха жена му. Това понуди Асеня да сключи мир. Т. Шишков, ИБН, 204. И на тогози, който би поискал да ся съди с тебе и да ти земе ризата, остави му и връхната си дреха. И който тя понуди да идеш с него един мил, иди с него два. КТЕМ, 73. Аз мога само да предложа на началството, но нямам власт да го понудя да свърши. АНГ I, 18. понудвам се, понудя се страд.
ПОНУ̀ДВАМ СЕ несв.; пону̀дя се св., непрех. Остар. Книж. Принуждавам се; понудявам се, понуждавам се, понуждам се. Издаването на света една книга беше много мъчно .., книжовникът са понудваше да се скита и сам си тук-там да я разпродава. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1.