ПОНУДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНУ̀ДИЦА ж. Диал. Умал. от понуда; понадица, поканица, поканичка. — Хай ти, мъжо, стопанине! / Яз си сакам понудица, — / понудица, — погачица. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 117. Болна ми лежи невестата, / ми посака понудица: / понудица леблебия, / леблебия от София; / понудица любеница, / любеница от Струмица; / понудица руйно вино, / руйно вино от Негуша. Нар. пес., СбНУ X, 34. Кя [Дуда] се качи на потона, / та му [на Исуф] ювзе понудица / бело котле бело грозге, / в лева ръка жълто дуне. / .. Па си влезе при Юсуфа, / .. — Стани, стани, сирак Исуф, / от кога си болен легнал. Нар. пес., СБВСт, 280.